Тревожността се определя като „преживяване на емоционален дискомфорт, предчувствие за грозяща опасност“, „състояние, което възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и по време на което усещаме напрежение, безпокойство”. Тези емоции отключват освобождаването на един хормон (адреналин), който предизвиква телесни и психически промени, които ни предупреждават, че е налице заплашителна ситуация. След като опасността е преминала, тези временни промени отзвучават. От друга страна обаче, притесненията, страхът и тревожността са от жизнена важност за нашето оцеляване, защото ни подготвят да се справяме със стреса и опасностите.
Ако реакцията към стрес се превърне в хронична или прекомерна, ние преминаваме върховата си форма и действената активност започва да спада. Телесните усещания стават много неприятни, мускулното напрежение преминава в мускулен дискомфорт в цялото тяло. Това може да се прояви като главоболие, болки в раменете, врата и гърдите, затруднено дишане, треперене и слабост в крайниците, ускорен пулс (сърцебиене), виене на свят. Тогава вече може да говорим за постоянна тревожност.
Естествено, всеки от нас има свое оптимално или желателно ниво на тревожност. Има категории хора, чиято тревожност е много висока и представлява реална заплаха за самооценката и даже за жизнедеятелността.
