Понижените нива на витамин D са проблем за много хора в днешно време. Дефицитът на този витамин е свързан с развитие на някои хронични заболявания и нарушения в метаболизма. През последните години се провеждат редица изследвания, които преоткриват различните ползи от приема на витамин D. Въпреки това, дефицитът на “слънчевия витамин” е изключително често срещан в световен мащаб.
Препоръчителната дневна доза за оптимален прием на витамин D през 2010 г. е била 600 международни единици (I.U.) за деца и възрастни и 800 I.U. за лица над 70 години. Последните научни изследвания обаче не са единодушни относно препоръчителната доза. Тя варира в зависимост от възрастта, пола и здравословното състояние на човека. Някои научни изследвания предлагат по-високи дози на витамин D, особено за групи с повишен риск от дефицит. Например, Американското общество по ендокринология препоръчва дневен прием от 600 до 2000 международни единици (I.U.) в зависимост от възрастта и рисковите фактори. Други изследвания също предлагат по-високи дози — от 1000 до 4000 I.U. на ден. Въпреки повишаването на препоръчителната доза, много експерти смятат, че все още тя е твърде ниска, за да поддържа адекватни нива на витамин D в кръвта.
Метаболизъм на витамин D
Витамин D се произвежда естествено от кератиноцитите в епидермиса на кожата при излагане на ултравиолетовата светлина на слънцето. Малки количества могат да се открият и в някои храни като по-мазна риба, жълтъци от яйца на свободно отглеждани кокошки, черен дроб и някои млечни продукти.
Витамин D се среща в две различни форми: витамин D2 (ергокалциферол) и D3 (холекалциферол). Кожата произвежда D3 и той се среща естествено в животинските храни. Витамин D2 се намира в някои растения, но обикновено се произвежда под формата на хранителни добавки чрез обработка на дрожди. Обикновено витамин D3 е от животински произход, докато витамин D2 се добива от дрожди. Изключение в това правило са лишейните, които са растителен източник на витамин D3 – много рядък в растителното царство.
Въпреки наличието на хранителни източници на витамин D, понякога е практически невъзможно да се поддържат оптимални нива от този витамин само чрез диетата. За хората, които живеят в специфични географски ширини (разположени на север) също може да е невъзможно да поддържат адекватни нива на витамин D. Именно поради тази причина, хранителните добавки са средство за поддържане на адекватни нива на витамин D през цялата година.
Разлика между добавките с витамин D2 и D3
Разликата между добавките с витамин D2 и D3 е от значение, когато става въпрос за техните ефекти върху метаболитите на витамин D в кръвта. Интересното е, че дългосрочният прием на витамин D3 се оказва по-ефективен от приема на витамин D2. Въпреки това, препоръките на здравните власти обикновено не поставят ясна разлика между двете форми на витамина.
Витамин D3 е формата, която прилича най-много на витамина, произвеждан естествено в нашите тела при излагане на слънце. Той се счита за по-биологично активен и по-лесно усвоим от организма. От друга страна, витамин D2 се съдържа в някои растения и може да се произвежда изкуствено. Въпреки че и двата витамина могат да повишат нивата на витамин D в кръвта, множество изследвания показват, че витамин D3 има по-силно действие и по-добра усвояемост.
Дефицит на витамин D
Витамин D играе важна роля за здравето на човека и поддържането на оптимална функция на различни органи и системи в организма. Недостатъчният прием на витамин D може да доведе до различни заболявания.
Един от най-честите проблеми, свързани с този дефицит е остеопорозата. Витамин D е необходим за адекватното абсорбиране на калций от костите, което помага за поддържането на тяхната сила и плътност. Недостатъчното количество от витамина може да доведе до намалена минерализация на костите и повишен риск от костни фрактури.
Дефицитът на витамин D също така е свързан със заболявания на имунната система. Той играе важна роля в регулирането на имунния отговор и има противовъзпалителни свойства. Недостатъчното количество на витамин D в кръвта може да доведе до повишена предразположеност към възпалителни заболявания като ревматоиден артрит и възпалителни болести на кожата.
Дефицитът се свързва и със заболявания на сърцето и кръвоносната система. Изследванията показват, че ниските нива на витамин D са свързани с повишен риск от развитие на хипертония, коронарна артериална болест и сърдечно-съдови събития като инфаркт на миокарда и инсулт.
Някои от заболяванията, свързани с дефицит на витамин D са:
- Остеопороза и костни фрактури.
- Заболявания на имунната система, включително ревматоиден артрит и възпалителни болести на кожата.
- Хипертония и сърдечно-съдови заболявания.
- Ракови заболявания, като рак на гърдата, рак на черния дроб и рак на дебелото черво.
- Диабет тип 2 и метаболитен синдром.
- Депресия и психични заболявания.
- Инфекции на горните дихателни пътища и респираторни заболявания.
- Автоимунни заболявания като системен лупус и склеродермия.
- Намалена мускулна функция и слабост.
- Проблеми с плодността и забавен растеж при деца.
Функция на витамин D
В нашето тяло витамин D3 и D2 се превръщат в 25-хидрокси витамин D [25(OH)D] в черния дроб. След това химичното вещество се преобразува от бъбреците в биологично активната форма на витамин D, наречена калцитриол.
Калцитриолът има няколко важни функции в организма. Той действа върху дванадесетопръстника, за да подпомогне абсорбцията на калций и регулира нивата на серумен калций и фосфор. Тези действия се свързват с влиянието на витамин D върху калциевия баланс. Интересното е, че влиянието му не се ограничава само до калциевия метаболизъм.
Важно е правилното измерване на витамин D, тъй като множество изследвания свързват ниските нива на витамин D с повишен риск за различни заболявания. Нови изследвания продължават да откриват широк спектър от потенциални ползи на витамин D за сърдечно-съдовата система, имунната система, когнитивните функции и здравето на мозъка. Тези разнообразни функции в организма могат да се обяснят с механизмите, чрез които витамин D функционира.
Калцитриолът — активната форма на витамин D, не просто действа като класически хормон, но се проявява като стероиден хормон. Той влиза във връзка с рецепторите на клетъчните мембрани и ядра, известни като витамин D рецептори (VDR). Този процес стимулира генната транскрипция в различни видове тъкани. Интересно е, че повече от 50 гена се регулират от витамин D, макар и мнозинството от тях да не са свързани с калциевия метаболизъм. Витамин D рецепторите се срещат в стомашно-чревния тракт, мозъка, гърдите, нервната система и различни тъкани, включително тези, които не са свързани с костите. Калцитриолът играе важна роля в имунната система, диференциацията и пролиферацията на клетки в кожата, мускулите, панкреаса, нервната система и паращитовидната жлеза. Освен това, витамин D намалява възпалението и подобрява клетъчната чувствителност към инсулина.
1 thoughts on “Витамин D: какво трябва да знаем за слънчевия витамин? (1)”