Covid-19

Какво трябва да знаете за коронавирус и съня (2): Нервната система

lazy

Когато спим, телата ни се пречистват от натрупалите се токсини и клетките се регенират. Това е времето, в което органите и системите ни функционират на по – бавни обороти, а мозъкът се деотксикира. В дългосрочен план, липсата на сън представлява сериозна здравна заплаха, тъй като нарушава функциите на всички витални системи в организма. Понижената продължителност и / или влошеното му качество повишават нивата на оксидативен стрес и водят до преждевременно остаряване. Още повече, нарушенията в съня сериозно компрометират работата на имунната система и понижават естествените защитни сили на организма, правейки го по – уязвим на вируси и инфекции. Въпросът е, къде се вписва Covid-19 в уравнението?

В първата част на тази статия се спряхме върху психо – емоционалния аспект на коронавирус пандемията върху голяма част от населението на света и произлизащото от него отклонение в съня, наречено коронасомния. Днес ще допълним темата като обсъдим връзката между хроничната липса на сън и повишеният шанс от заразяване със SARS-CoV-2. Ще дискутираме и ефектна на  вируса върху нервната система на боледуващите и вече преболедувалите го.

Ефекта на безсънието върху организма

Всички знаем как дори една безсънна нощ може да значително да понижи продуктивността, да влоши настроението и да обърка установения режим за дни напред. Следователно, не е изненадващо, че хроничното недоспиване има далеч по – драматичен ефект както върху психо – емоционалното, така и върху физическото здраве. за съжаление, инсомнията засяга над ¼ от световното население.

Доказано е, че дългосрочното лишаване от сън нарушава синтеза на мелатонин – хормон, който се синтезира в тъмната част на денонощието. Той е изключително важен за здравето, тъй като стимулира мозъчната детоксикация, отговаря за клетъчната регенерация и насърчава функциите на нервната система. В допълнение, инсомнията води до повишаване на кортизолните нива. Известен като хормон на стреса, излишният кортизол води до проблеми с храносмилателната, нервната и сърдечносъдовата системи.

Освен хормоналните изменения, безсънието сериозно компрометира дейността на имунната система, тъй като нарушава производството на имунни клетки. Това води до влошен имунен отговор и повишен риск от вирусни и бактериални инфекции. Още повече, в дългосрочен план липсата на сън води до значително повишаване във времето, необходимо за преборване на болестта и забавяне на възстановителния процес. Не на последно място, лишаването от качествен сън се асоциира с повишен риск от сърдечен и мозъчен удар.

Коронасомния като предпоставка за развитие на Covid-19

Според статистическите данни преди Covid-19 най – много от страдащите от безсъние са били във възрастова група 60+. С настъпването на пандемията, обаче, броят на по – младите хора, засегнати от хронична липса на сън стремглаво се покачва. С масовото разпространение на вируса и повишаването в броя на хората, страдащи от инсомния, учените са забелязали зависимост между липсата на сън и предразположеността към SARS-CoV-2. Това не е никак изненадващо, тъй като отдавна е известно, че хроничното недоспиване прави организма 3 пъти по – уязвим на грип и вирусни инфекции.

Една особено уязвима група в тази ситуация са медиците и хората на първа линия, за които инсомнията се превръща в дългосрочен проблем. Освен психологичните фактори, допринасящи за развитието на коронасомния при останалите хора, работещите на първа линия по време на ковид изпитват значително по – високи нива на ежедневен стрес. Спецификата на работата им ги излага на ежедневно общуване Covid-19 пациенти, което повишава риска от заразяване. В допълнение, многократното даване на допълнителни смени на работа често е за сметка на съня.  В крайна сметка комбинацията между отслабена имунна система и агресивен вирус е сериозна предпоставка за заразяване.

Липсата на сън и кръвно – мозъчната бариера

Кръвно – мозъчната бариера е специална система от ендотелни клетки, които ограничават навлизането на вещества от кръвта в мозъка. Тази избирателна пропускливост предпазва мозъка от навлизане на вредни вещества и предотвратява преминаването на болестотворни микроорганизми и токсини  от кръвта в мозъка. Нарушаването на кръвно – мозъчната бариера и повишаването на пропускливостта ѝ са изключително опасни за здравето, тъй като правят мозъка уязвим на патогени.

Според скорошни проучвания дългосрочното лишаване от сън увеличава пропускливостта на кръвно – мозъчната бариера. Това се случва посредством повишена секреция на цитокини и други възпалителни молекули, които нарушават интегритета на кръвно – мозъчната бариера. От своя страна, това предизвиква системно нискостепенно възпаление в мозъка и нервната система. Според изследванията, нарушенията във функциите на кръвно – мозъчната бариера настъпват при хронично недоспиване и потискане на REM съня в рамките на едва 6 последователни дни.

Нарастващ брой учени са на мнение, че именно увреждането на кръвно – мозъчната бариера отваря вратичка към мозъка за агресивния SARS-CoV-2. Веднъж попаднал там, вирусът често причинява сериозно възпаление на централната нервна система и цитокинова буря. В отговор на навлезлия в организма агресор, тялото активира имунната система, която започва да освобождава про – инфламаторни медиатори. Този имунен отговор провокира умерено възпаление, чиято цел е да изхвърли патогените от засегнатите области. При редица Covid-19пациенти, обаче, комбинацията от тези процеси води до хиперстимулация на имунната система, причиняваща увреждане на здрави клетки.

Недоспиването като следствие от Коронавирус

Известно е, че голям брой от ковид пациентите страдат от дългосрочни отклонения във функциите на нервната система, по специално хронично недоспиване и повишена нервност. По – нагоре споменахме, че нарушенията във функциите на кръвно – мозъчната бариера са предпоставка за навлизане на Covid-19 в мозъка и увреждане на нервната система. Според някои учени, само по себе си вирусът също притежава свойството да компрометира интегритета на тази бариера и да индуцира цитокинова буря и безсъние.

На базата на тези открития, специалистите смятат, че един от начините за контролиране на част от здравословните вреди, причинени от SARS-CoV-2 е посредством изследване и контролиране на моделите на съня. Известно е, че немалко пациенти с инсомния, причинена от зараза с вируса се повлияват добре от допълнителен прием на мелатонин. По този начин се осъществява регулация на съня по обратен ред. Хормонът на съня регулира циркадните ритми и провокира естественото желание за почивка и сън.

В допълнение към качествения сън, подсилването на естествените защитни сили на организма играе важна роля в борбата срещу Covid-19. Както стана ясно, здравето и устойчивостта на нервна система също има есенциално значение както за преболедуването, така и за възстановяването на тялото от вируса. На нашия сайт можете да намерите първокласни хранителни добавки за укрепване на нервната система и подсилване на организма!

Източници

  1. Fernandez-Mendoza J, Vgontzas AN. Insomnia and its impact on physical and mental health. Curr Psychiatry Rep. 2013 Dec;15(12):418. doi: 10.1007/s11920-013-0418-8. PMID: 24189774; PMCID: PMC3972485.
  2. Monroe LJ. Psychological and physiological differences between good and poor sleepers. J Abnorm Psychol. 1967 Jun;72(3):255-64. doi: 10.1037/h0024563. PMID: 6045597.
  3. Semyachkina-Glushkovskaya O, Mamedova A, Vinnik V, Klimova M, Saranceva E, Ageev V, Yu T, Zhu D, Penzel T, Kurths J. Brain Mechanisms of COVID-19-Sleep Disorders. Int J Mol Sci. 2021 Jun 28;22(13):6917. doi: 10.3390/ijms22136917. PMID: 34203143; PMCID: PMC8268116.
  4. Bhat S, Chokroverty S. Sleep disorders and COVID-19. Sleep Med. 2021 Jul 18:S1389-9457(21)00403-2. doi: 10.1016/j.sleep.2021.07.021. Epub ahead of print. PMID: 34391672; PMCID: PMC8286239.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *