Стресът има отрицателно въздействие върху паметта и други неврокогнитивни функции. Редица научни изследвания потвърждават, че той оказва дълготрайни последици върху мозъка, поведението и нивата на физическа издръжливост.
Билките и медицинските гъби, използвани за облекчаване на стреса, се считат за ефективно средство в борбата с последиците от стреса. Те предлагат важни ползи за здравето и благополучието ни, като подпомагат релаксацията и състоянието на ума.
Някои билки се считат за адаптогени, които помагат на организма да се адаптира и да се справи по-ефективно със стресовите ситуации. Те насърчават релаксацията, подобряват съня, намаляват тревожността и възстановяват енергийния баланс на организма. Други билки предлагат антиоксидантни свойства и помагат на организма да се предпазва от вредното действие на свободните радикали. Сред тях са билки като зелен чай, готу кола и розмарин.
Стрес и физическа активност
Стресът и физическата активност имат връзка помежду си. Когато сме изложени на прекомерен стрес, било то физически, психически или емоционален, това може да натовари тялото ни и да доведе до намаляване на физическия капацитет. Интензивното физическо натоварване може да бъде форма на стрес за нашия организъм, тъй като пряко влияе на хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос.
Спортистите, които се подлагат на натоварващи тренировъчни програми често страдат от „синдром на претрениране“. Това е състояние, свързано със стреса, което включва:
- промени във физиологичните функции,
- нарушаване на психологическата обработка,
- имунологични проблеми,
- други биохимични аномалии.
При състояния на хроничен стрес се наблюдава забавяне на възстановяването след упражнения. Това може да окаже влияние върху физическите и когнитивните постижения.
Стрес и познавателна функция
Установено е, че продължителното излагане на стрес води до загуба на неврони. От своя страна, ефективно управление на стреса може да подпомогне запазването на когнитивните способности. Загубата на памет и влошаването на когнитивните процеси са по-изразени в процеса на стареене.
Хроничният стрес може да причини увреждане на дендритите (части на невроните) и възпрепятства процеса на образуване на нови неврони. Неспособността да се възстановиме от стрес може да има неблагоприятни последици върху когнитивните процеси. Стресът оказва влияние върху мозъка по няколко начина. Той действа бързо чрез вещества, наречени катехоламини и по-бавно чрез кортизола, който е основният хормон на стреса в тялото. Кортизолът се произвежда от надбъбречните жлези и може да модулира пластичността на синапсите (връзките между невроните). Той е важен адаптационен хормон и неговите нива са свързани с формирането на паметта. Стресът причинява и дисфункция на оста хипоталамус-хипофиза-надбъречна жлеза.
Приемът на растителни екстракти и билки може да ни помогне ефективно да се борим срещу стреса. Те способстват по-добро приспособяване и възстановяване от стреса. Някои билки и медицински гъби имат съществено значение за предотвратяване на нерегулираното производство на хормони на стреса, което може да повлияе негативно върху когнитивното здраве.
Важни хранителни вещества при състояния на стрес
Някои хранителни вещества се отличават със своите неврозащитни свойства и могат да подобрят различни метаболитни функции. Тези билки съдържат активни съставки, които имат потенциал да намалят възпалението, да подобрят кръвообращението и да поддържат здравето на нервната система.
Американски женшен
Американският женшен (Panax quinquefolium) е един от най-популярните видове женшен и принадлежи към семейство Araliaceae. Той се различава от корейския женшен (Panax ginseng). В китайската медицина се смята, че американският женшен има успокояващ и тонизиращ ефект и е подходящ за лечение на остри стресови състояния, докато корейският женшен се използва предимно за стимулиране и е неподходящ за терапия при стрес.
Американският женшен е известен като класически билков адаптоген, който подобрява здравето на човека. Той възстановява баланса в организма, особено при състояния на хроничен стрес. Американският женшен подобрява физиологичната устойчивост и стимулира имунната, физическата и когнитивната функция. Изследванията показват, че той намалява тревожността и подобрява когнитивните функции.
Най-активните съединения в американския женшен са тритерпеноидните сапонини, наречени гинзенозиди. Те предлагат хипогликемични и противовъзпалителни свойства и имат способността да намаляват риска от развитие на сърдечно-съдови и невродегенеративни заболявания.
Кордицепс
Cordyceps sinensis е гъба от семейство Clavicipitaceae, която се използва от векове в китайската традиционна медицина. Тя е известна със своите полезни свойства за здравето и дълголетието. Понякога се нарича „гъбична гъсеница“, защото растежът и възпроизводството й включват паразитиране на ларви на молци и пеперуди.
Гъбата съдържа голямото разнообразие от биоактивни съединения, включително:
- Нуклеозиди (напр. аденозин и кордицепин)
- Полизахариди
- Стероли
- Протеини
- Витамини (E, K, B1, B2 и B12)
- Разнообразие от минерали (K, Na, Ca, Mg, Fe, Cu, Mn, Zn, Se)
Много от биоактивните компоненти в кордицепс изпълняват различни функции. Те оказват мощна защита на клетките, помагат за предотвратяване на увреждането на тъканите и имат значителни противовъзпалителни свойства.
Изследванията, проведени in vitro и in vivo, доказват потенциала на кордицепс като терапевтичен агент за лечение на метаболитни нарушения. Тя има имунорегулаторни, хипогликемични, ренопротективни и кардиопротективни ефекти.
Гъбата показва благоприятни ефекти върху стреса, стареенето и метаболизма на глюкозата. Използва се при съдова деменция и други невровъзпалителни разстройства. Освен това, нейните адаптогенни ефекти помагат за намаляване на умората, повишават физическата издръжливост и подобряват възстановяването при стресови условия.
Медицински гъби
Други медицински гъби като пуешка опашка (Trametes versicolor), майтаке (Grifola frondosa) и шиитаке (Lentinula edodes) също имат благоприятен ефект върху когнитивното здраве. Изследванията показват, че увеличената консумацията на гъби може да подобри когнитивното здраве.
Научен екип от Националния университет на Сингапур откри, че възрастните хора, които консумират повече от две порции гъби седмично (една порция се равнява на около 150 грама варени гъби), имат 50% по-малък риск от развитие на леко когнитивно увреждане. Учените предполагат, че този ефект се дължи на специфични антиоксидантни и противовъзпалителни съединения в гъбите като ерготионеин, хериценони и еринацини. Тези съединения могат да стимулират синтеза на нервни растежни фактори и да защитават мозъка от невродегенерация.
Ключови хранителни вещества за неврокогнитивно здраве
Запазването на когнитивната функция и възстановяването на увредените мозъчни клетки е сложен процес. Съществуват много хранителни вещества, които могат да помогнат за стимулиране на неврогенезата и борбата с невродегенеративните заболявания.
Стресиращият начин на живот, който включва прием на алкохол, диета с високо съдържание на мазнини и захар, може да повлияе отрицателно на неврогенезата при възрастните хора. Придържането към диета, богата на ключови фитонутриенти и полифеноли, заедно с физическата активност, могат да помогнат за индуциране на процеса на спад на когнитивните способности.
Ключови антиоксиданти като витамини C и E, каротеноидите, куркуминът, CoQ10 и витамините от група B играят важна роля за намаляване на невровъзпалението и оксидативния стрес. Консумацията на тези антиоксиданти може да бъде увеличена чрез диета или чрез прием на хранителни добавки. Важно е да поддържаме когнитивното си здраве на всяка възраст!
Препоръчани продукти
Ваминтол – ново поколение Валидол / 20 таблетки за смучене
СанаВрон / SanaVron – 20 капсули
Източници:
- Cheng, Y. et al. Association between psychosocial work characteristics and health functioning in American women: prospective study. BMJ. 2000;320(7247):1432–6.
- Angeli, A. et al.. The overtraining syndrome in athletes: a stress-related disorder. J Endocrinol Invest. 2004;27(6):603-612.
- Bartholomew, J. et al. Strength gains after resistance training: the effect of stressful, negative life events. J Strength Cond Res. 2008;22(4):1215–21.
- McEwen, B. S., & Sapolsky, R. M. (1995). Stress and cognitive function. Current opinion in neurobiology, 5(2), 205-216.
- De Kloet, E. R., Joëls, M., & Holsboer, F. (2005). Stress and the brain: from adaptation to disease. Nature reviews neuroscience, 6(6), 463-475.
- McEwen, B. S. (1999). Stress and hippocampal plasticity. Annual review of neuroscience, 22(1), 105-122.
- McEwen, B. S. (2007). Physiology and neurobiology of stress and adaptation: central role of the brain. Physiological reviews, 87(3), 873-904.
