Заболявания

Вегетативна дистония симптоми

Вегетативна дистония симптоми

Вегетативната дистония представлява функционално разстройство на нервната система, което протича със следните симптоми:

  • намаляване на физическите способности;
  • нарушения в съдовия тонус – повишаване на кръвното налягане и ускоряване на пулса или намаляване на кръвното налягане;
  • главоболие, болки във врата и корема;
  • избиване на студена пот, мокри и ледени ръце;
  • загуба на апетит и тегло;
  • безсъние;
  • променливо дишане, стягане на гърдите, задушаване;
  • болки в гръбнака;
  • раздразнителност, чувство за безпомощност, повишена критичност.

Вегетативната  дистония е основно три типа:

Хипотонична – нейният основен признак е намаляване на кръвното налягане под 95/60. На болните им се вие свят, изпитват слабост, притъмнява им. Добри за лечение на този тип вегетативна дистония са растителните невростимулатори – женшен, аралия и др.

Хипертонична – характеризира се със засилено и учестено сърцебиене, пулсиращи болки в слепоочията и тилната област, тревожност, повишено кръвно налягане. При нея терапията е седитивна. Полезно е да се пие чай от валериана в продължение поне на два – три месеца.

Кардинална  – тя протича с болки в сърцето, като се съпътства или с хипотоничен, или с хипертоничен тип дистония.

Човек трудно би могъл да предотврати вегетативната дистония, но може да се научи да избягва обострянията. Трябва да разберете кои са факторите, които предизвикват кризи и водят до развитие на заболяването. След това ако можете – отстранете ги.  Откажете се от прекалено натоварване, нормализирайте съня си и режима на работа. Нощните смени не са препоръчителни. Опитайте се да редуцирате стреса, да реагирате спокойно и да мислите за здравето си. Тютюнопушенето в никакъв случай не ви се отразява добре – спрете да пушите. Никотинът оказва парализиращо действие върху вегетативната нервна система и нарушава съдовия тонус. Нужно е да ограничите и употребата на алкохол. 

Вегетативната дистония може и трябва да се лекува, за да не прерастне в по-сериозно заболяване. Посещавайте терапевт на шест месеца, мерете кръвното си по-често, а веднъж годишно правете електрокардиограма.