Човешкото тяло е съвкупност от милиарди клетки, които изграждат тъканите и изпълняват различни биологични функции. Това, което много хора не знаят е, че тези клетки не са само човешки!
Според микробиолозите, около 50% от клетките във всеки човек са на микроорганизми, които са в симбиотично съжителство с нас от милиони години. По – голямата част от тези микроорганизми са бактерии, които населяват стомашно – чревния тракт. Там бактериите, заедно с различни вируси, гъбички и други едноклетъчни организми, образуват т.нар. чревна микробиота (микробиом).
Чревната микробиота се обособява като отделен орган с уникални функции, който изпълнява есенциална роля в поддържането на цялостното здраве. Като основен компонент на микробиома, бактериите изпълняват множество биохимични процеси и са жизненоважни за храносмилането, сърдечносъдовата и имунната дейност, метаболизма, когнитивното здраве, хормоналния баланс.
Всяко разклащане на бактериалния баланс може да има както моменти, така и дългосрочни последствия за здравословното състояние. Точно затова е изключително важно да обръщаме специално внимание на факторите, които имат отрицателно въздействие върху състоянието на чревния микробиом, като приема на антибиотици.
Антибиотици срещу бактериални инфекции
Антибиотиците са мощни лекарствени препарати със специална функция. Те са предназначени за унищожаване на болестотворните бактерии и туширане на инфекциозните заболявания. В същото време, обаче, честата или продължителна употреба на антибиотични средства нарушава цялостния бактериален баланс в стомашно – чревния тракт и уврежда чревната микрофлора. Именно поради тази причина немалка част от пациентите, които преминават през антибиотично лечение изпитват странични ефекти като:
- Диария
- Запек
- Болки в стомаха
- Гадене
- Повръщане
- Подуване и газове
- Затруднено храносмилане
- Загуба на апетит
За мнозина оплакванията продължават и след края на терапията. А при дългосрочен прием на антибиотици проблемите могат да се задълбочат и да се развият различни гастро – интестинални състояния, включително хронични възпаления и дисбактериоза, На какво се дължи този ефект?
Какво се случва с полезните бактерии по време на антибиотична терапия
Не можем да отречем, че антибиотиците са спасили и спасяват живота на милиони хора по света. В наши дни, обаче, лекарите все по – често ги предписват като универсална панацея или превантивна мярка дори при минимален риск. В резултат патогенните бактерии стават резистентни към повечето формули и нерядко се налага по – агресивна терапия.
Другото специфично при антибиотиците е, че ефектът им не може да бъде ограничен само до болестотворните бактерии. Едновременно с патогените, тези агресивни лекарства убиват и полезните бактериални щамове (пробиотици). Колкото по – широкоспектърно е въздействието на даден антибиотик, толкова по – силен е ефекта му и върху добрите бактерии.
Ендогенни механизми за възстановяване на бактериалния баланс след прием на антибиотици
Бактериите са изключително устойчиви микроорганизми, които умеят да се приспособяват към променящата се среда и притежават механизми за противодействие на антибактериалните средства. Точно затова елиминирането на патогенните бактерии може да бъде дълъг и труден процес. По същата причина, обаче, полезните бактериални щамове успяват да устоят и да се самовъзстановят след антибиотично лечение.
Според едно изследване краткосрочният прием на антибиотици привидно унищожава голяма част от пробиотичните видове, но в действителност те могат да се регенерират след няколко седмици. Един от механизмите за противодействане на антибиотика, който бактериите използват е да го изпомпят от клетъчната си мембрана. Освен това те разполагат с гени, резистентни към антибиотиците, които ги предпазват и съхраняват.
Допълнителни мерки за възстановяване на чревната микрофлора
Както вече разбрахме, негативният ефект на антибиотиците върху чревната микрофлора се усилва с честотата и времетраенето на лечението, както и в зависимост от вида на самия антибиотик. Въпреки че полезните бактерии устояват на краткосрочна антибиотична терапия, продължителното лечение може да унищожи някои щамове напълно. Това води до по – малко бактериално разнообразие и влошено състояние на чревната микробиота. Затова е препоръчително да се предприемат мерки за възстановяване на бактериалния баланс след антибиотична терапия.
Кога се приемат пробиотици
Както знаете, съвременната антибиотична терапия винаги е придружена с прием на пробиотик. Това се прави точно с цел предпазване на чревния микробиом от вредното въздействие на антибиотика.
За да даде лечението положителен резултат пробиотичната добавка трябва да бъде взета не по – малко от 2 часа преди или след антибиотика. Причините за това са две. На първо място антибиотикът може да унищожи полезните бактерии ако те попаднат в стомашно – чревния тракт заедно с него или скоро преди или след приема му. Другата причина е, че някои пробиотични щамове са по – устойчиви на медикаментозното лечение и притежават способността да противодействат и неутрализират някои активни вещества. И в двата случая ефективността на терапията може да бъде компрометирана.
След като сте преустановили приема на антибиотик е препоръчително да продължите с пробиотика. За най – добри резултати е добре да включите високоефективен пробиотик към възстановителния си режим за минимум 15 – 20 дни след края на медикаментозната терапия. Отличен избор е Floten®! Внимателно формулираният суплемент съдържа цели 10 микробиологични култури и 12,5 милиарда живи бактерии само в една капсула. Пробиотика се отличава с отлична усвоимост и отличен ефект. Бързото действие на добавката ефективно възстановява чревната микрофлора и възвръща баланса!
Floten / Флотен – синбиотик 20 капсули
Диета за силен микробиом
Сигурен начин да осигурите на организма си необходимото равновесие е посредством спазване на балансирана диета. Освен че помага за поддържане на оптимално телесно тегло, здравословната диета подобрява състоянието на чревната микробиота и допринася за регулирането на бактериалния баланс.
Подхранете чревната микробиота с пребиотици
Както всеки друг жив организъм, бактериите се нуждаят от храна. Най – добрият начин да „нахраните“ вашия микробиом е като му осигурите балансирана доза пребиотици под формата на влакнини.
Макар и без реална хранителна стойност за организма, фибрите служат за храна на пробиотиците. Когато попаднат в червата, влакнините не се разграждат от храносмилателните ензими, а от бактериите, на които осигуряват енергия. Това означава, че диета, бедна на фибри не набавя нужното количество пребиотици на полезните бактерии и влошава здравето на микробиома.
Ако искате да се грижите добре за вашата микрофлора е препоръчително да консумирате повече пресни плодове и зеленчуци, които са изключително изобилни на фибри. С особено богато пребиотично съдържание се открояват лука, чесъна, праза и овесените ядки. Други храни, богати на фибри са:
- Бобови култури
- Пълнозърнести продукти
- Семена и ядки
- Зеле и други кръстоцветни зеленчуци
Ферментирали храни за бактериален баланс
Ферментиралите храни и напитки са друг начин да внесете пробиотици в диетата си. Продукти като кисело зеле, кисело мляко, ферментирали зеленчуци, кимчи, кефир, Комбуча, мисо, различни видове сирена се произвеждат посредством млечно – кисела ферментация и са изключително богати на полезни бактериални щамове. Те се отличават с висок нутритивен профил и положително въздействие върху pH баланса. Освен това ферментиралите храни са лесни за приготвяне и са идеално допълнение към менюто през всеки сезон.
Омега – 3 мастни киселини за здрава и разнообразна микробиота
Омега – 3 са есенциални мастни киселини с изключително важна роля в поддържането на здравето и функциите на организма. Те изграждат мембраните на клетките, участва в метаболизма, помагат за поддържане на когнитивното здраве, подобряват вида на кожата и косата, насърчават сърдечносъдовото здраве, действат противовъзпалително. Съдържат се в голямо количество в мозъка, ретината и нервната система.
Наред с множеството си други функции, Омега – 3 мастните киселини укрепват чревната лигавица и помагат за поддържане на нейното здраве. Редица проучвания установяват, че приемът на Омега – 3 при наличие на инфламаторни състояния на храносмилателния тракт понижава производството на възпалителни вещества и повишава разнообразието на полезните бактериални щамове. Според някои учени, тези есенциални мастни киселини изпълняват ролята на пребиотици и снабдяват пребиотиците с ценни хранителни вещества.
Бъдете гостоприемни домакини и се грижете добре за полезните бактерии, които населяват храносмилателния тракт, за да се радвате на отлично здраве и виталност!
Източници
Ramirez J, Guarner F, Bustos Fernandez L, Maruy A, Sdepanian VL, Cohen H. Antibiotics as Major Disruptors of Gut Microbiota. Front Cell Infect Microbiol. 2020 Nov 24;10:572912. doi: 10.3389/fcimb.2020.572912. PMID: 33330122; PMCID: PMC7732679
Ananthakrishnan A. N., Singal A. G., Chang L. (2019). The gut microbiome and digestive health – a new frontier. Clin. Gastroenterol. Hepatol. 17, 215–217. 10.1016/j.cgh.2018.10.040
Biedermann L., Rogler G. (2015). The intestinal microbiota: its role in health and disease. Eur. J. Pediatr. 174, 151–167. 10.1007/s00431-014-2476-2
Palleja A et al (2018). Recovery of gut microbiota of healthy adults following antibiotic exposure. Nat Microbiol. 3(11):1255-1265. doi: 10.1038/s41564-018-0257-9. Epub 2018 Oct 22. PMID: 30349083
Costantini L, Molinari R, Farinon B, Merendino N. Impact of Omega-3 Fatty Acids on the Gut Microbiota. Int J Mol Sci. 2017 Dec 7;18(12):2645. doi: 10.3390/ijms18122645. PMID: 29215589; PMCID: PMC5751248
